From кербен (kerben, “caravan”).
Кербен • (Kerben) (Arabic spelling كەربەن)
singular (жекелик) | |
---|---|
nominative (атооч) | Кербен Kerben |
genitive (илик) | Кербендин Kerbendin |
dative (барыш) | Кербенге Kerbenge |
accusative (табыш) | Кербенди Kerbendi |
locative (жатыш) | Кербенде Kerbende |
ablative (чыгыш) | Кербенден Kerbenden |
possessive forms | |
first-person singular (менин) | |
nominative | Кербеним Kerbenim |
genitive | Кербенимдин Kerbenimdin |
dative | Кербениме Kerbenime |
accusative | Кербенимди Kerbenimdi |
locative | Кербенимде Kerbenimde |
ablative | Кербенимден Kerbenimden |
second-person singular informal (сенин) | |
nominative | Кербениң Kerbeniŋ |
genitive | Кербениңдин Kerbeniŋdin |
dative | Кербениңе Kerbeniŋe |
accusative | Кербениңди Kerbeniŋdi |
locative | Кербениңде Kerbeniŋde |
ablative | Кербениңден Kerbeniŋden |
second-person singular formal (сиздин) | |
nominative | Кербениңиз Kerbeniŋiz |
genitive | Кербениңиздин Kerbeniŋizdin |
dative | Кербениңизге Kerbeniŋizge |
accusative | Кербениңизди Kerbeniŋizdi |
locative | Кербениңизде Kerbeniŋizde |
ablative | Кербениңизден Kerbeniŋizden |