афинитет • (afinitet) m
| singular | plural | |
|---|---|---|
| indefinite | афинитет (afinitet) | афинитети (afiniteti) |
| definite unspecified | афинитетот (afinitetot) | афинитетите (afinitetite) |
| definite proximal | афинитетов (afinitetov) | афинитетиве (afinitetive) |
| definite distal | афинитетон (afiniteton) | афинитетине (afinitetine) |
| vocative | афинитету (afinitetu) | афинитети (afiniteti) |
| count form | — | афинитета (afiniteta) |
From German Affinität, from French affinité, from Latin affinitas.
афинѝте̄т m (Latin spelling afinìtēt)
| singular | plural | |
|---|---|---|
| nominative | афинѝте̄т | афинитети |
| genitive | афините́та | афинитета |
| dative | афинитету | афинитетима |
| accusative | афинитет | афинитете |
| vocative | афинитете | афинитети |
| locative | афинитету | афинитетима |
| instrumental | афинитетом | афинитетима |