From багъръ (bagŭrŭ) + -ница (-nica).
багърѣница • (bagŭrěnica) f
singular | dual | plural | |
---|---|---|---|
nominative | багърѣница bagŭrěnica |
багърѣници bagŭrěnici |
багърѣницѧ bagŭrěnicę |
genitive | багърѣницѧ bagŭrěnicę |
багърѣницоу bagŭrěnicu |
багърѣниць bagŭrěnicĭ |
dative | багърѣници bagŭrěnici |
багърѣницама bagŭrěnicama |
багърѣницамъ bagŭrěnicamŭ |
accusative | багърѣницѫ bagŭrěnicǫ |
багърѣници bagŭrěnici |
багърѣницѧ bagŭrěnicę |
instrumental | багърѣницеѭ bagŭrěnicejǫ |
багърѣницама bagŭrěnicama |
багърѣницами bagŭrěnicami |
locative | багърѣници bagŭrěnici |
багърѣницоу bagŭrěnicu |
багърѣницахъ bagŭrěnicaxŭ |
vocative | багърѣнице bagŭrěnice |
багърѣници bagŭrěnici |
багърѣницѧ bagŭrěnicę |