Borrowed from Ottoman Turkish باقراج (bakrac, “copper bucket”).
бакрач • (bakrač) m
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | бакрач (bakrač) | бакрачи (bakrači) |
definite unspecified | бакрачот (bakračot) | бакрачите (bakračite) |
definite proximal | бакрачов (bakračov) | бакрачиве (bakračive) |
definite distal | бакрачон (bakračon) | бакрачине (bakračine) |
vocative | бакрачу (bakraču) | бакрачи (bakrači) |
count form | — | бакрача (bakrača) |