From Proto-Slavic *vidъ, from Proto-Indo-European *weyd- (“to see”).
видъ • (vidŭ) m
singular | dual | plural | |
---|---|---|---|
nominative | видъ vidŭ |
вида vida |
види vidi |
genitive | вида vida |
видоу vidu |
видъ vidŭ |
dative | видоу vidu |
видома vidoma |
видомъ vidomŭ |
accusative | видъ vidŭ |
вида vida |
видꙑ vidy |
instrumental | видомъ vidomŭ |
видома vidoma |
видꙑ vidy |
locative | видѣ vidě |
видоу vidu |
видѣхъ viděxŭ |
vocative | виде vide |
вида vida |
види vidi |