връщам

From Proto-Slavic *vьrťаti, an intensive fientive derivative of Proto-Slavic *vьrtъ (“turn”) + *-jati.

Nowadays, mostly has surpassed the earlier causative Bulgarian вратя (vratja) (from Old Church Slavonic вратити (vratiti)).

• IPA^(key):

• Audio:

  (file)

връ́щам • (vrǎ́štam) first-singular present indicative, impf (perfective въ́рна)

1. (transitive) to return
2. (transitive) to send away, to deny access
3. (reflexive with се) to get back

   връщам се обратно

   vrǎštam se obratno

   I get back

• вракям (vrakjam) — dialectal

• възвръщам (vǎzvrǎštam), възвърна (vǎzvǎrna, “to recover”)
• завръщам (zavrǎštam), завърна (zavǎrna, “to go back”)
• обръщам (obrǎštam), обърна (obǎrna, “to invert, to roll back”)
• отвръщам (otvrǎštam), отвърна (otvǎrna, “to respond”)
• повръщам (povrǎštam), повърна (povǎrna, “to vomit”)
• превръщам (prevrǎštam), превърна (prevǎrna, “to transform”)
• развръщам (razvrǎštam), развръщавам (razvrǎštavam), развърна (razvǎrna, “to corrupt”)
• свръщам (svrǎštam), свърна (svǎrna, “to return along with”)
• връщач (vrǎštač, “returner”)

• врат (vrat, “neck; turn”)
• врата (vrata, “door”)
• въртя (vǎrtja, “to rotate, to turn”)
• вретен (vreten, “measuring unit, arc”)
• вретено (vreteno, “spindle”)
• време (vreme, “time”)

• “връщам”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Georgiev, Vladimir I., editor (1971), “връщам, върна”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 1 (А – З), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences Pubg. House, →ISBN, page 192