From гони (goni, “to chase”) + -тел (-tel), from Proto-Slavic *gьnati.
гонител • (gonitel) m
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | гонител (gonitel) | гонители (goniteli) |
definite unspecified | гонителот (gonitelot) | гонителите (gonitelite) |
definite proximal | гонителов (gonitelov) | гонителиве (gonitelive) |
definite distal | гонителон (gonitelon) | гонителине (goniteline) |
vocative | гонителе (gonitele) | гонители (goniteli) |
count form | — | гонитела (gonitela) |