Inherited from Proto-Slavic *dělьnikъ.
делник • (delnik) m (plural делници, relational adjective делничен)
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | делник (delnik) | делници (delnici) |
definite unspecified | делникот (delnikot) | делниците (delnicite) |
definite proximal | делников (delnikov) | делнициве (delnicive) |
definite distal | делникон (delnikon) | делницине (delnicine) |
vocative | делнику (delniku) | делници (delnici) |
count form | — | делника (delnika) |