електрицитет • (elektricitet) m (relational adjective електричен)
| singular | plural | |
|---|---|---|
| indefinite | електрицитет (elektricitet) | електрицитети (elektriciteti) |
| definite unspecified | електрицитетот (elektricitetot) | електрицитетите (elektricitetite) |
| definite proximal | електрицитетов (elektricitetov) | електрицитетиве (elektricitetive) |
| definite distal | електрицитетон (elektriciteton) | електрицитетине (elektricitetine) |
| vocative | електрицитету (elektricitetu) | електрицитети (elektriciteti) |
| count form | — | електрицитета (elektriciteta) |
Borrowed from Serbo-Croatian електрицитет / elektricitet, from German Elektrizität.
електрицитет (elektricitet) m inan (related adjective електрични)
| singular | plural | |
|---|---|---|
| nominative | електрицитет elektricitet |
— |
| genitive | електрицитета elektriciteta |
— |
| dative | електрицитету elektricitetu |
— |
| accusative | електрицитет elektricitet |
— |
| instrumental | електрицитетом elektricitetom |
— |
| locative | електрицитету elektricitetu |
— |
| vocative | електрицитету elektricitetu |
— |
електрицѝте̄т m (Latin spelling elektricìtēt)
| singular | |
|---|---|
| nominative | електрицѝте̄т |
| genitive | електриците́та |
| dative | електрицитету |
| accusative | електрицитет |
| vocative | електрицитете |
| locative | електрицитету |
| instrumental | електрицитетом |