From Proto-Slavic *klopotъ.
клопотъ • (klopotŭ) m
singular | dual | plural | |
---|---|---|---|
nominative | клопотъ klopotŭ |
клопота klopota |
клопоти klopoti |
genitive | клопота klopota |
клопотоу klopotu |
клопотъ klopotŭ |
dative | клопотоу klopotu |
клопотома klopotoma |
клопотомъ klopotomŭ |
accusative | клопотъ klopotŭ |
клопота klopota |
клопотꙑ klopoty |
instrumental | клопотомъ klopotomŭ |
клопотома klopotoma |
клопотꙑ klopoty |
locative | клопотѣ klopotě |
клопотоу klopotu |
клопотѣхъ klopotěxŭ |
vocative | клопоте klopote |
клопота klopota |
клопоти klopoti |