кръчьмар҄ь (krŭčĭmarʹĭ) + -ица (-ica)
кръчьмарица • (krŭčĭmarica) m
singular | dual | plural | |
---|---|---|---|
nominative | кръчьмарица krŭčĭmarica |
кръчьмарици krŭčĭmarici |
кръчьмарицѧ krŭčĭmaricę |
genitive | кръчьмарицѧ krŭčĭmaricę |
кръчьмарицоу krŭčĭmaricu |
кръчьмариць krŭčĭmaricĭ |
dative | кръчьмарици krŭčĭmarici |
кръчьмарицама krŭčĭmaricama |
кръчьмарицамъ krŭčĭmaricamŭ |
accusative | кръчьмарицѫ krŭčĭmaricǫ |
кръчьмарици krŭčĭmarici |
кръчьмарицѧ krŭčĭmaricę |
instrumental | кръчьмарицеѭ krŭčĭmaricejǫ |
кръчьмарицама krŭčĭmaricama |
кръчьмарицами krŭčĭmaricami |
locative | кръчьмарици krŭčĭmarici |
кръчьмарицоу krŭčĭmaricu |
кръчьмарицахъ krŭčĭmaricaxŭ |
vocative | кръчьмарице krŭčĭmarice |
кръчьмарици krŭčĭmarici |
кръчьмарицѧ krŭčĭmaricę |