From Proto-Slavic *lukъ, from Proto-Germanic *laukaz. Cognate with Old Norse laukr.
лоукъ • (lukŭ) m
singular | dual | plural | |
---|---|---|---|
nominative | лоукъ lukŭ |
лоука luka |
лоуци luci |
genitive | лоука luka |
лоукоу luku |
лоукъ lukŭ |
dative | лоукоу luku |
лоукома lukoma |
лоукомъ lukomŭ |
accusative | лоукъ lukŭ |
лоука luka |
лоукꙑ luky |
instrumental | лоукомъ lukomŭ |
лоукома lukoma |
лоукꙑ luky |
locative | лоуцѣ lucě |
лоукоу luku |
лоуцѣхъ lucěxŭ |
vocative | лоуче luče |
лоука luka |
лоуци luci |