Borrowed from Serbo-Croatian луталица.
луталица • (lutalica) f
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | луталица (lutalica) | луталици (lutalici) |
definite unspecified | луталицата (lutalicata) | луталиците (lutalicite) |
definite proximal | луталицава (lutalicava) | луталициве (lutalicive) |
definite distal | луталицана (lutalicana) | луталицине (lutalicine) |
vocative | луталицо (lutalico) | луталици (lutalici) |
лу́талица m (Latin spelling lútalica)
singular | plural | |
---|---|---|
nominative | лу́талица | лу́талице |
genitive | луталице | луталица |
dative | луталици | луталицама |
accusative | луталицу | луталице |
vocative | луталице | луталице |
locative | луталици | луталицама |
instrumental | луталицом | луталицама |