напаст

Inherited from Proto-Slavic *napastь. Syncronically, a deverbal of напа́дам (napádam, “to assault”). By surface analysis, на- (na-) +‎ паст (past, “chasm, rift”).

• IPA^(key):

на́паст • (nápast) f (relational adjective на́пастен)

1. (obsolete) toppling, downfall
2. evil, detriment, trouble

   причинявам / кроя / върша някому напаст ― pričinjavam / kroja / vǎrša njakomu napast ― to cause / conjure / do evil to s.o.

3. (by extension) nuisance, nagger, scourge (great irritation)

   напаст божия ― napast božija ― a scourge of God

• напа́д (napád, “assault”), напа́дка (napádka, “accusation”)
• грехопаде́ние (grehopadénie, “fall into sin”) (poetic)

• “напаст”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “напаст”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• Nayden Gerov (1899) “на́пасть”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎ (in Bulgarian), volume 3, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 194
• Georgiev, Vladimir I., Duridanov, I. V., editors (1995), “напаст”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 4 (мѝнго² – па̀дам), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 489
• “напасть”, in Старобългарски речник [Old Bulgarian Dictionary] (in Bulgarian), https://histdict.uni-sofia.bg, 2011—2025

Inherited from Proto-Slavic *napastь.

• IPA^(key):

напаст • (napast) f

1. nuisance, nagger

• IPA^(key): /nǎːpast/
• Hyphenation: на‧паст

на́паст f (Latin spelling nápast)

1. temptation
2. pest (annoying creature or person)