From окно (okno) + -ьце (-ĭce).
окъньце • (okŭnĭce) n
singular | dual | plural | |
---|---|---|---|
nominative | окъньце okŭnĭce |
окъньци okŭnĭci |
окъньца okŭnĭca |
genitive | окъньца okŭnĭca |
окъньцоу okŭnĭcu |
окъньць okŭnĭcĭ |
dative | окъньцоу okŭnĭcu |
окъньцема okŭnĭcema |
окъньцемъ okŭnĭcemŭ |
accusative | окъньце okŭnĭce |
окъньци okŭnĭci |
окъньца okŭnĭca |
instrumental | окъньцемь okŭnĭcemĭ |
окъньцема okŭnĭcema |
окъньци okŭnĭci |
locative | окъньци okŭnĭci |
окъньцоу okŭnĭcu |
окъньцихъ okŭnĭcixŭ |
vocative | окъньце okŭnĭce |
окъньци okŭnĭci |
окъньца okŭnĭca |