Borrowed from Old High German altāri (“altar”).
олътарь • (olŭtarĭ) m
singular | dual | plural | |
---|---|---|---|
nominative | олътарь olŭtarĭ |
олътарꙗ olŭtarja |
олътари olŭtari |
genitive | олътарꙗ olŭtarja |
олътарю olŭtarju |
олътарь olŭtarĭ |
dative | олътарю, олътареви olŭtarju, olŭtarevi |
олътарема olŭtarema |
олътаремъ olŭtaremŭ |
accusative | олътарь, олътарꙗ olŭtarĭ, olŭtarja |
олътарꙗ olŭtarja |
олътарѧ olŭtarę |
instrumental | олътаремь olŭtaremĭ |
олътарема olŭtarema |
олътари olŭtari |
locative | олътари olŭtari |
олътарю olŭtarju |
олътарихъ olŭtarixŭ |
vocative | олътарю olŭtarju |
олътарꙗ olŭtarja |
олътари olŭtari |