осветник • (osvetnik) m (relational adjective осветнички)
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | осветник | осветници |
definite unspecified | осветникот | осветниците |
definite proximal | осветников | осветнициве |
definite distal | осветникон | осветницине |
vocative | осветнику | осветници |
count form | — | осветника |
о̀светнӣк m (Latin spelling òsvetnīk)
singular | plural | |
---|---|---|
nominative | о̀светнӣк | о̀светнӣци |
genitive | осветника | осветника |
dative | осветнику | осветницима |
accusative | осветника | осветнике |
vocative | о̀светнӣче | осветници |
locative | осветнику | осветницима |
instrumental | осветником | осветницима |