отличен

From an earlier отъличьнъ (otŭličĭnŭ). Equivalent to отли́чие (otlíčie, “excellence”) +‎ -ен (-en).

• отли́чен: IPA^(key):
• Rhymes: -it͡ʃɛn

отли́чен • (otlíčen)

1. excellent, splendid, superb, first-class, fine

   в отлична форма ― v otlična forma ― in top form

   в отлично състояние ― v otlično sǎstojanie ― in perfect condition, doing fine, shipshape

   отличен удар/ход ― otličen udar/hod ― a masterstroke

   отличен успех ― otličen uspeh ― excellent marks, full marks

   отличен ученик ― otličen učenik ― prize pupil

   отлична служба ― otlična služba ― distinguished service

   отлично здраве ― otlično zdrave ― perfect health

   отлично настроение ― otlično nastroenie ― high spirits

   Synonyms: чудесен (čudesen), майсторски (majstorski)

2. top grade (in the Bulgarian school system)

   отли́чен 6 ― otlíčen 6 ― perfect grade (literally, “excellent 6”)

   (Note that Bulgarian grades range from 2-6.)

• отли́чник m (otlíčnik), отли́чничка f (otlíčnička, “excellent student, top-grader”)

• отли́чие (otlíčie, “excellence”)

• “отличен”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “отличен”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010

From an earlier отъличенъ (otŭličenŭ), the past passive participle of отлича́ (otličá, “to distinguish, to praise”) +‎ -ен (-en).

• отличе́н: IPA^(key):

отличе́н • (otličén)

1. distinguished, honored

• отличи́м (otličím, “worth distinguishing”)

• “отличен”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010

• IPA^(key):

отли́чен • (otlíčen)

1. short masculine singular of отли́чный (otlíčnyj)