From Proto-Slavic *pravidlьnikъ.
пра́вилник • (právilnik) m (relational adjective пра́вилен)
| singular | plural | |
|---|---|---|
| indefinite | пра́вилник právilnik |
пра́вилници právilnici |
| definite (subject form) |
пра́вилникът právilnikǎt |
пра́вилниците právilnicite |
| definite (object form) |
пра́вилника právilnika | |
| count form | — | пра́вилника právilnika |
Inherited from Proto-Slavic *pravidlьnikъ.
правилник • (pravilnik) m
| singular | plural | |
|---|---|---|
| indefinite | правилник (pravilnik) | правилници (pravilnici) |
| definite unspecified | правилникот (pravilnikot) | правилниците (pravilnicite) |
| definite proximal | правилников (pravilnikov) | правилнициве (pravilnicive) |
| definite distal | правилникон (pravilnikon) | правилницине (pravilnicine) |
| vocative | правилнику (pravilniku) | правилници (pravilnici) |
| count form | — | правилника (pravilnika) |
Inherited from Proto-Slavic *pravidlьnikъ.
пра̀вӣлнӣк m (Latin spelling pràvīlnīk)
| singular | plural | |
|---|---|---|
| nominative | пра̀вӣлнӣк | пра̀вӣлнӣци |
| genitive | правилника | правилника |
| dative | правилнику | правилницима |
| accusative | правилник | правилнике |
| vocative | правилниче | правилници |
| locative | правилнику | правилницима |
| instrumental | правилником | правилницима |