From пратен (praten, “sent”, past participle of пра́тя (prátja, “to send”)) + -ник (-nik, “-er”, agent noun suffix).
пра́теник • (prátenik) m (relational adjective пра́тенически)
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | пра́теник prátenik |
пра́теници prátenici |
definite (subject form) |
пра́теникът prátenikǎt |
пра́тениците prátenicite |
definite (object form) |
пра́теника prátenika | |
count form | — | пра́теника prátenika |
пратеник • (pratenik) m (feminine пратеничка, relational adjective пратенички)
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | пратеник | пратеници |
definite unspecified | пратеникот | пратениците |
definite proximal | пратеников | пратенициве |
definite distal | пратеникон | пратеницине |
vocative | пратенику | пратеници |
count form | — | пратеника |