From против- (protiv-, “counter-”) + напад (napad, “attack”).
противнапад • (protivnapad) m
| singular | plural | |
|---|---|---|
| indefinite | противнапад (protivnapad) | противнапади (protivnapadi) |
| definite unspecified | противнападот (protivnapadot) | противнападите (protivnapadite) |
| definite proximal | противнападов (protivnapadov) | противнападиве (protivnapadive) |
| definite distal | противнападон (protivnapadon) | противнападине (protivnapadine) |
| vocative | противнападу (protivnapadu) | противнапади (protivnapadi) |
| count form | — | противнапада (protivnapada) |
противна́пад m (Latin spelling protivnápad)
| singular | plural | |
|---|---|---|
| nominative | противнапад | противнапади |
| genitive | противнапада | противнапада |
| dative | противнападу | противнападима |
| accusative | противнапад | противнападе |
| vocative | противнападу | противнапади |
| locative | противнападу | противнападима |
| instrumental | противнападом | противнападима |