сплеткар • (spletkar) m
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | сплеткар (spletkar) | сплеткари (spletkari) |
definite unspecified | сплеткарот (spletkarot) | сплеткарите (spletkarite) |
definite proximal | сплеткаров (spletkarov) | сплеткариве (spletkarive) |
definite distal | сплеткарон (spletkaron) | сплеткарине (spletkarine) |
vocative | сплеткаре (spletkare) | сплеткари (spletkari) |
count form | — | сплеткара (spletkara) |
спле̏тка̄р m (Latin spelling splȅtkār)
singular | plural | |
---|---|---|
nominative | сплеткар | сплеткари |
genitive | сплеткара | сплеткара |
dative | сплеткару | сплеткарима |
accusative | сплеткара | сплеткаре |
vocative | сплеткару | сплеткари |
locative | сплеткару | сплеткарима |
instrumental | сплеткаром | сплеткарима |