струк • (struk) m (diminutive струкче)
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | струк | струкови |
definite unspecified | струкот | струковите |
definite proximal | струков | струковиве |
definite distal | струкон | струковине |
vocative | струку | струкови |
count form | — | струка |
Inherited from Proto-Slavic *strǫkъ.
стру̑к m (Latin spelling strȗk)
singular | plural | |
---|---|---|
nominative | стру̑к | стру̏кови |
genitive | струка | струкова |
dative | струку | струковима |
accusative | струк | струкове |
vocative | струче | струкови |
locative | струку | струковима |
instrumental | струком | струковима |