Borrowed from Old Church Slavonic съвѣдѣтель (sŭvědětelĭ). Equivalent to съвѣдѣти (sŭvěděti, “to know”) + -тель (-telĭ).
съвѣдѣтель (sŭvědětelĭ) m
Singular | Dual | Plural | |
---|---|---|---|
Nominative | съвѣдѣтель sŭvědětelĭ |
съвѣдѣтели sŭvěděteli |
съвѣдѣтелие sŭvědětelije |
Genitive | съвѣдѣтели sŭvěděteli |
съвѣдѣтелию sŭvěděteliju |
съвѣдѣтелии sŭvědětelii |
Dative | съвѣдѣтели sŭvěděteli |
съвѣдѣтельма sŭvědětelĭma |
съвѣдѣтельмъ sŭvědětelĭmŭ |
Accusative | съвѣдѣтель sŭvědětelĭ |
съвѣдѣтели sŭvěděteli |
съвѣдѣтели sŭvěděteli |
Instrumental | съвѣдѣтельмь sŭvědětelĭmĭ |
съвѣдѣтельма sŭvědětelĭma |
съвѣдѣтельми sŭvědětelĭmi |
Locative | съвѣдѣтели sŭvěděteli |
съвѣдѣтелию sŭvěděteliju |
съвѣдѣтельхъ sŭvědětelĭxŭ |
Vocative | съвѣдѣтели sŭvěděteli |
съвѣдѣтели sŭvěděteli |
съвѣдѣтелие sŭvědětelije |