съигра́ть • (sʺigrátʹ) pf (imperfective игра́ть)
perfective aspect | ||
---|---|---|
infinitive | съигра́ть sʺigrátʹ | |
participles | present tense | past tense |
active | — | съигра́вшій sʺigrávšij |
passive | — | съи́гранный sʺígrannyj |
adverbial | — | съигра́въ sʺigráv, съигра́вши sʺigrávši |
present tense | future tense | |
1st singular (я) | — | съигра́ю sʺigráju |
2nd singular (ты) | — | съигра́ешь sʺigráješʹ |
3rd singular (он/она́/оно́) | — | съигра́етъ sʺigrájet |
1st plural (мы) | — | съигра́емъ sʺigrájem |
2nd plural (вы) | — | съигра́ете sʺigrájete |
3rd plural (они́) | — | съигра́ютъ sʺigrájut |
imperative | singular | plural |
съигра́й sʺigráj |
съигра́йте sʺigrájte | |
past tense | singular | plural (мы/вы/они́) |
masculine (я/ты/он) | съигра́лъ sʺigrál |
съигра́ли sʺigráli |
feminine (я/ты/она́) | съигра́ла sʺigrála | |
neuter (оно́) | съигра́ло sʺigrálo |