съ- (sŭ-) + племѧ (plemę) + -ьникъ (-ĭnikŭ)
съплеменьникъ • (sŭplemenĭnikŭ) m
singular | dual | plural | |
---|---|---|---|
nominative | съплеменьникъ sŭplemenĭnikŭ |
съплеменьника sŭplemenĭnika |
съплеменьници sŭplemenĭnici |
genitive | съплеменьника sŭplemenĭnika |
съплеменьникоу sŭplemenĭniku |
съплеменьникъ sŭplemenĭnikŭ |
dative | съплеменьникоу, съплеменьникови sŭplemenĭniku, sŭplemenĭnikovi |
съплеменьникома sŭplemenĭnikoma |
съплеменьникомъ sŭplemenĭnikomŭ |
accusative | съплеменьникъ, съплеменьника sŭplemenĭnikŭ, sŭplemenĭnika |
съплеменьника sŭplemenĭnika |
съплеменьникꙑ sŭplemenĭniky |
instrumental | съплеменьникомъ sŭplemenĭnikomŭ |
съплеменьникома sŭplemenĭnikoma |
съплеменьникꙑ sŭplemenĭniky |
locative | съплеменьницѣ sŭplemenĭnicě |
съплеменьникоу sŭplemenĭniku |
съплеменьницѣхъ sŭplemenĭnicěxŭ |
vocative | съплеменьниче sŭplemenĭniče |
съплеменьника sŭplemenĭnika |
съплеменьници sŭplemenĭnici |