талог

Proto-Slavic *talъ (“molten”) +‎ -ог (-og)

• IPA^(key):

та́лог • (tálog) m (relational adjective тало́жен)

1. (dialectal) deposit, silt
2. (by extension) wet soil, sludge, alluvium

• та́лога f (táloga)
• та́лок (tálok) — with voiceless suffix -ок (-ok)

• тало́жа pf (talóža), тало́жвам impf (talóžvam)
• таложли́в (taložlív, “sedimented”)

• ута́йка (utájka, “precipitate”)

• “талог”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Nayden Gerov, Тодор Панчев (1904) “та́логъ”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎ (in Bulgarian), volume 5, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 322
• Todorov, T. A., Racheva, M., editors (2010), “талог”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 7 (слòво – теря̀свам), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 783

• IPA^(key):

талог • (talog) m

1. (chemistry) precipitate

From талити.

• IPA^(key): /tǎːloɡ/
• Hyphenation: та‧лог

та́лог m (Latin spelling tálog)

1. sediment

• “талог”, in Hrvatski jezični portal [Croatian language portal] (in Serbo-Croatian), 2006–2024