тананикам

• IPA^(key):

танани́кам • (tananíkam) first-singular present indicative, impf

1. To hum, to croon (a melody).
   • 1942, Dobri Nemirov, My Uncle:

     И тичайки по шосето, той си тананикал песничката „Мари Мариоло, детето ти плаче“.

     I tičajki po šoseto, toj si tananikal pesničkata „Mari Mariolo, deteto ti plače“.

     And, running down the highway, he was humming the song „Mari Mariolo, Your Child is Crying“.

• “тананикам”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “тананикам”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010