From Proto-Slavic *tokъ (“stream, current, course”).
токъ • (tokŭ) m
singular | dual | plural | |
---|---|---|---|
nominative | токъ tokŭ |
тока toka |
тоци toci |
genitive | тока toka |
токоу toku |
токъ tokŭ |
dative | токоу toku |
токома tokoma |
токомъ tokomŭ |
accusative | токъ tokŭ |
тока toka |
токꙑ toky |
instrumental | токомъ tokomŭ |
токома tokoma |
токꙑ toky |
locative | тоцѣ tocě |
токоу toku |
тоцѣхъ tocěxŭ |
vocative | точе toče |
тока toka |
тоци toci |