From German Akkreditiv, from French accréditif, equated to Latin accreditīvus.
акредити́в • (akreditív) m
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | акредити́в akreditív |
акредити́ви akreditívi |
definite (subject form) |
акредити́вът akreditívǎt |
акредити́вите akreditívite |
definite (object form) |
акредити́ва akreditíva | |
count form | — | акредити́ва akreditíva |
акредѝтӣв m (Latin spelling akredìtīv)
singular | plural | |
---|---|---|
nominative | акредѝтӣв | акредитиви |
genitive | акредити́ва | акредитива |
dative | акредитиву | акредитивима |
accusative | акредитив | акредитиве |
vocative | акредитиве | акредитиви |
locative | акредитиву | акредитивима |
instrumental | акредитивом | акредитивима |