Formed as банален (banalen, “banal”) + -ост (-ost), ultimately from French banal.
бана́лност • (banálnost) f
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | бана́лност banálnost |
бана́лности banálnosti |
definite | баналността́ banalnosttá |
бана́лностите banálnostite |
баналност • (banalnost) f
singular | |
---|---|
indefinite | баналност (banalnost) |
definite unspecified | баналноста (banalnosta) |
definite proximal | — |
definite distal | — |
vocative | баналност (banalnost) |
бана́лно̄ст f (Latin spelling banálnōst)
singular | plural | |
---|---|---|
nominative | бана́лно̄ст | баналности |
genitive | бана́лности | баналности |
dative | баналности | баналностима |
accusative | баналност | баналности |
vocative | баналности | баналности |
locative | баналности | баналностима |
instrumental | бана́лности / бана́лношћу | баналностима |