електрицитет • (elektricitet) m (relational adjective електричен)
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | електрицитет | електрицитети |
definite unspecified | електрицитетот | електрицитетите |
definite proximal | електрицитетов | електрицитетиве |
definite distal | електрицитетон | електрицитетине |
vocative | електрицитету | електрицитети |
count form | — | електрицитета |
Borrowed from Serbo-Croatian електрицитет/elektricitet, from German Elektrizität.
електрицитет (elektricitet) m inan (related adjective електрични)
singular | plural | |
---|---|---|
nominative | електрицитет elektricitet |
— |
genitive | електрицитета elektriciteta |
— |
dative | електрицитету elektricitetu |
— |
accusative | електрицитет elektricitet |
— |
instrumental | електрицитетом elektricitetom |
— |
locative | електрицитету elektricitetu |
— |
vocative | електрицитету elektricitetu |
— |
електрицѝте̄т m (Latin spelling elektricìtēt)
singular | |
---|---|
nominative | електрицѝте̄т |
genitive | електриците́та |
dative | електрицитету |
accusative | електрицитет |
vocative | електрицитете |
locative | електрицитету |
instrumental | електрицитетом |