мъ́чен • (mǎ́čen) (adverb мъ́чно)
masculine | feminine | neuter | plural | |
---|---|---|---|---|
indefinite | по́-мъ́чен pó-mǎ́čen |
по́-мъ́чна pó-mǎ́čna |
по́-мъ́чно pó-mǎ́čno |
по́-мъ́чни pó-mǎ́čni |
definite (subject form) |
по́-мъ́чният pó-mǎ́čnijat |
по́-мъ́чната pó-mǎ́čnata |
по́-мъ́чното pó-mǎ́čnoto |
по́-мъ́чните pó-mǎ́čnite |
definite (object form) |
по́-мъ́чния pó-mǎ́čnija |
masculine | feminine | neuter | plural | |
---|---|---|---|---|
indefinite | на́й-мъ́чен náj-mǎ́čen |
на́й-мъ́чна náj-mǎ́čna |
на́й-мъ́чно náj-mǎ́čno |
на́й-мъ́чни náj-mǎ́čni |
definite (subject form) |
на́й-мъ́чният náj-mǎ́čnijat |
на́й-мъ́чната náj-mǎ́čnata |
на́й-мъ́чното náj-mǎ́čnoto |
на́й-мъ́чните náj-mǎ́čnite |
definite (object form) |
на́й-мъ́чния náj-mǎ́čnija |