място

• мѣ́сто (mě́sto) (Pre-reform orthography (1945))

Inherited from Proto-Slavic *město.

• IPA^(key):

мя́сто • (mjásto) n (relational adjective ме́стен, diminutive месте́нце or местце́)

1. place, venue, spot, locale, site
2. space, room, expanse, region
3. seat, position, role

   работно място ― rabotno mjasto ― job position

4. point, passage (part of a text or story)

• место- (mesto-) (in compounds)
  • местоиме́ние (mestoiménie, “pronoun”)
  • местожи́телство (mestožítelstvo, “residence”)
  • местоназначе́ние (mestonaznačénie, “destination”)
  • местонахожде́ние (mestonahoždénie, “location”)
  • местоположе́ние (mestopoložénie, “location”)
  • местопребива́ване (mestoprebivávane, “place of residence”)
  • месторожде́ние (mestoroždénie, “place of birth”)

• “място”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “място”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• Nayden Gerov (1899) “мѣ́сто, мѣста́”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎ (in Bulgarian), volume 3, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 101
• Georgiev, Vladimir I., Duridanov, I. V., editors (1995), “място”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 4 (мѝнго² – па̀дам), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 446
• “мѣсто”, in Старобългарски речник [Old Bulgarian Dictionary] (in Bulgarian), https://histdict.uni-sofia.bg, 2011—2024