от

• отъ (ot) (Pre-reform orthography (1945))

From Proto-Slavic *otъ.

• (stressed) IPA^(key):
• (unstressed) IPA^(key): ,

от • (ot)

1. used to indicate movement away from a position, from, away from, out of, off

   прибирам се от работа

   pribiram se ot rabota

   to come home from work

   излизам от стаята

   izlizam ot stajata

   to go out of the room

   падам от стълба

   padam ot stǎlba

   to fall off a ladder

   ставам от масата

   stavam ot masata

   to get up from the table

   далеч от

   daleč ot

   far from

2. used to indicate the position relative to which something is, from, on, of

   Сградата е на десет километра от епицентъра.

   Sgradata e na deset kilometra ot epicentǎra.

   The building is ten kilometres from the epicentre.

   От моята къща се вижда морето.

   Ot mojata kǎšta se vižda moreto.

   From my house the sea can be seen.

   наляво от вратата

   naljavo ot vratata

   left of the door

   от лявата ми страна

   ot ljavata mi strana

   on my left

3. used to show separation or removal, from

   изваждам три от десет

   izvaždam tri ot deset

   to take three (away) from ten

   отстранявам от училище

   otstranjavam ot učilište

   to expel from school

4. used to indicate a starting point in time, from, since

   Беше сляп от раждането си.

   Beše sljap ot raždaneto si.

   He was blind from birth.

   Започвам работа от понеделник.

   Započvam rabota ot ponedelnik.

   I'm starting work from Monday.

   Познавам я от миналата година.

   Poznavam ja ot minalata godina.

   I have known her since last year.

5. used to show the group someone/something belongs to, of

   един от нас

   edin ot nas

   one of us

   трима от приятелите му

   trima ot prijatelite mu

   three of his friends

6. used to indicate an indefinite amount of something, some (of), a part of, a piece of

   Някой беше пил от виното.

   Njakoj beše pil ot vinoto.

   Someone had drunk some of the wine.

   Яде ли от тортата?

   Jade li ot tortata?

   Did you have a piece of the cake?

7. used to indicate the origin of someone/something, from, of

   Аз съм от България.

   Az sǎm ot Bǎlgarija.

   I'm from Bulgaria.

   Това вино идва от Франция.

   Tova vino idva ot Francija.

   This wine comes from France.

   родом от

   rodom ot

   born in/native of

   деца от първия брак

   deca ot pǎrvija brak

   children of the first marriage

   студент от университета

   student ot universiteta

   a student of/from the university

8. used to indicate what something is made of or consists of, from, of, out of

   Сиренето се прави от мляко.

   Sireneto se pravi ot mljako.

   Cheese is made from/out of milk.

   кутия от дърво

   kutija ot dǎrvo

   a box made of wood

   тълпа от хора

   tǎlpa ot hora

   a crowd of people

   армия от просяци

   armija ot prosjaci

   an army of beggars

9. used to show the source that provides something, from

   писмо от брат ми

   pismo ot brat mi

   a letter from my brother

   информация от очевидци

   informacija ot očevidci

   information from witnesses

   уча се от грешките си

   uča se ot greškite si

   to learn from one's mistakes

   От това, което чух, той е получил сърдечен удар.

   Ot tova, koeto čuh, toj e polučil sǎrdečen udar.

   From what I heard, he had a heart attack.

   купувам нещо от някого

   kupuvam nešto ot njakogo

   to buy something from somebody

   купувам от магазин

   kupuvam ot magazin

   to buy from/at/in a shop

   пия от чаша

   pija ot čaša

   to drink from/out of a glass

   преписвам от книга

   prepisvam ot kniga

   to copy out of a book

10. used to show the person or thing someone/something is afraid of, ashamed of, saved from, hidden from, etc., from, of

    Страхувам се от кучета.

    Strahuvam se ot kučeta.

    I'm afraid of dogs.

    Срам ме е от това, което направих.

    Sram me e ot tova, koeto napravih.

    I'm ashamed of what I have done.

    Той беше спасен от удавяне.

    Toj beše spasen ot udavjane.

    He was saved from drowning.

    Какво криеш от мен?

    Kakvo krieš ot men?

    What are you hiding from me?

    Това лекарство лекува от много болести.

    Tova lekarstvo lekuva ot mnogo bolesti.

    This medicine cures many illnesses.

    отървавам се от някого

    otǎrvavam se ot njakogo

    to get rid of someone

11. used when comparing or distinguishing things, to introduce the basis of comparison/distinction, than, from

    По-висок съм от нея.

    Po-visok sǎm ot neja.

    I'm taller than her.

    Мария е различна от Виктория.

    Marija e različna ot Viktorija.

    Maria is different from Victoria.

    Не мога да различа единия от другия.

    Ne moga da različa edinija ot drugija.

    I can't distinguish one from the other.

12. used to indicate the actor in a clause with its verb in the passive voice, by

    Лодката беше залята от водата.

    Lodkata beše zaljata ot vodata.

    The boat was swamped by the water.

    роман от Дикенс

    roman ot Dikens

    a novel by Dickens

13. used to show the reason for something, from, out of, with, of, through

    заспивам от умора

    zaspivam ot umora

    to fall asleep from weariness/with fatigue

    очи, зачервени от плач

    oči, začerveni ot plač

    eyes red from weeping

    умирам от болест/глад

    umiram ot bolest/glad

    to die of an illness/hunger

    треперя от студ

    treperja ot stud

    to shake with cold

    викам от яд/отчаяние

    vikam ot jad/otčajanie

    to shout in anger/despair

    питам от любопитство

    pitam ot ljubopitstvo

    to ask out of curiosity

    от нужда/завист

    ot nužda/zavist

    out of necessity/envy

    от мързел/невнимание

    ot mǎrzel/nevnimanie

    through laziness/carelessness

14. used to show the state of somebody/something before a change, from

    Нещата станаха от лоши по-лоши.

    Neštata stanaha ot loši po-loši.

    Things have gone from bad to worse.

    превеждам от български на английски

    preveždam ot bǎlgarski na anglijski

    to translate from Bulgarian to English

    събуждам се от сън

    sǎbuždam se ot sǎn

    to wake up from sleep

15. used to show where somebody/something was before they/it changed place, from

    вървя от град на град

    vǎrvja ot grad na grad

    to go from one town to another

16. used to indicate the range of something, from

    от сутрин до вечер

    ot sutrin do večer

    from morning till night

    от понеделник до петък

    ot ponedelnik do petǎk

    from Monday till Friday

    от глава до пети

    ot glava do peti

    from head to toe

    Магазинът работи от 9 до 18.

    Magazinǎt raboti ot 9 do 18.

    The shop's open from 9 to 6.

17. used to indicate the amount of time that has passed since the beginning of something, for

    Познавам я от четири години.

    Poznavam ja ot četiri godini.

    I have known her for four years.

    Не съм го виждал от известно време.

    Ne sǎm go viždal ot izvestno vreme.

    I haven't seen him for a while.

• то (to)

From Proto-Turkic *ot (“grass”). Cognate with Turkish ot.

от • (ot)

1. grass

From Proto-Turkic *ōt (“fire”).

от • (ot)

1. fire

From Proto-Turkic *ōt (“fire”).

• IPA^(key):

от • (ot)

1. fire
2. hearth
3. (figuratively) ardour, passion

From Proto-Turkic *ot (“grass”). Cognate with Turkish ot, etc.

1. grass

• шөп (şöp)

From Proto-Turkic *ōt (“fire”).

от • (ot)

1. fire

From Proto-Turkic *ōt (“fire”).

от • (ot)

1. fire

From Proto-Turkic *ot (“grass”).

от • (ot)

1. grass

From Proto-Turkic *ōt (“fire”).

от • (ot) (Arabic spelling وت)

1. fire

From Proto-Turkic *ot (“grass”).

от • (ot) (Arabic spelling وت)

1. grass

• “от”, in Эл-Сөздүк (in Russian)

From Proto-Turkic *ōt.^[1][2] Cognate to Karakalpak ot.

от • (ot)

1. fire

From Proto-Turkic *ot.^[3][4] Cognate to Karakalpak ot.

от • (ot)

1. grass, weed

• отъ (ot) — Pre-reform orthography (1918)
• ото (oto) (before words beginning with certain awkward consonant clusters such as мн- (mn-), вс- (vs-), and сн- (sn-))

Inherited from Old East Slavic отъ (otŭ), from Proto-Slavic *otъ.

• IPA^(key):

• Audio:

  (file)

• IPA^(key): (after a word ending in consonant and not before a stressed syllable, e.g., "зави́сит от того́ (zavísit ot tovó)")
• IPA^(key): (when stressed)

• Audio:

  (file)

• Note: The final becomes a before the voiced consonants б (b), г (g), д (d), ж (ž) and з (z).

от • (ot)

1. from, away from, of, with (in the following senses):
   1. to denote the starting point of the movement of something:

      отойти́ от костра́ ― otojtí ot kostrá ― to move away from a fire

      оторва́ть пу́говицу от пиджака́ ― otorvátʹ púgovicu ot pidžaká ― to tear a button from a jacket

      сообще́ние от бра́та ― soobščénije ot bráta ― a message from a brother

   2. to denote a reference point in comparison with the position of something else:

      сле́ва от меня́ ― sléva ot menjá ― to the left of me

      к се́веру от Москвы́ ― k séveru ot Moskvý ― (to the) north of Moscow

   3. used with certain verbs to denote literal or figurative distance from the indirect object:

      отказа́ться от сде́лки ― otkazátʹsja ot sdélki ― to reject a deal

      изба́виться от привы́чки ― izbávitʹsja ot privýčki ― to get rid of a habit

      защища́ть от инфе́кции ― zaščiščátʹ ot infékcii ― to protect against infection

      зави́сеть от ситуа́ции ― zavísetʹ ot situácii ― to depend on the situation

   4. (with до (do)) to denote a range:

      Synonym: — (em dash, тире́) (— (em dash, tiré))

      от 1 неде́ли до 1 ме́сяца ― ot 1 nedéli do 1 mésjaca ― from 1 week to 1 month

      от 1 до 2 миллио́нов рубле́й ― ot 1 do 2 milliónov rubléj ― from 1 to 2 million roubles

      пронумеро́ванные от 1 до 12 ― pronumeróvannyje ot 1 do 12 ― numbered from 1 to 12 / 1 through 12

   5. to denote the cause or origin of some condition:

      Synonym: (partial, colloquial) с (s)

      умере́ть от разры́ва се́рдца ― umerétʹ ot razrýva sérdca ― to die from/of heart failure

      дрожа́ть от стра́ха ― drožátʹ ot stráxa ― to tremble with fear

      расстро́иться от чьи́х-то слов ― rasstróitʹsja ot čʹíx-to slov ― to get upset by/from someone's words

   6. used in a few set phrases to denote the nature of an action:

      от души́ ― ot duší ― from the heart

      от всего́ се́рдца ― ot vsevó sérdca ― with all one's heart

2. from, since, of (about a time of origin)

   слепо́й от рожде́ния ― slepój ot roždénija ― blind from birth

   Synonym: с (s)

   ука́з президе́нта от 1 сентября́ ― ukáz prezidénta ot 1 sentjabrjá ― the presidential decree of 1 September

   Synonym: genitive case

Before words beginning with certain awkward consonant clusters such as мн- (mn-), вс- (vs-), and сн- (sn-), the variant form ото (oto) is used.

• то (to)

From Proto-Turkic *ōt (“fire”).

от • (ot)

1. fire

From Proto-Turkic *ōt (“fire”). Cognate with Kazakh от (ot), Kyrgyz от (ot), Crimean Tatar ot, Kumyk от (ot), Azerbaijani od, Turkish od, Khakas от (ot), Shor от, Tuvan от (ot), Western Yugur ot, etc.

от • (ot)

1. fire

From Proto-Turkic *ot (“grass”). Cognate with Kazakh от (ot), Kyrgyz от (ot), Crimean Tatar ot, Kumyk от (ot), Azerbaijani ot, Turkish ot, Khakas от (ot), Shor от, Tuvan оът (òt), Western Yugur ot/ uʰt, etc.

от • (ot)

1. grass

• чӧп (čöp)

N. A. Baskakov, Toščakova N.A, editor (1947), “от”, in Ojrotsko-Russkij Slovarʹ [Oyrot-Russian Dictionary], Moscow: M.: OGIZ, →ISBN

From Proto-Yukaghir *ət-.

• IPA^(key):
• Rhymes: -ot
• Hyphenation: от

от (ot)

1. Used to mark the irrealis mood.

• Usually used in its affirmative form, мэт (met).

• Elena Maslova (2003) A Grammar of Kolyma Yukaghir, Berlin: Mouton de Gruyter, →ISBN, page 6

From Proto-Turkic *ōt (“fire”).

от • (ot) (definite accusative отту, plural оттар)

1. fire

Yakut Wikipedia has an article on:

от

Wikipedia ^sah

From Proto-Turkic *ot (“grass”). Cognate with Turkish ot and Kazakh от (ot), but a false cognate with English oat.

от • (ot)

1. grass, hay

• оҕус (oğus, “to mow”)