From Proto-Slavic *polъ (“half”).
полъ • (polŭ) m
singular | dual | plural | |
---|---|---|---|
nominative | полъ polŭ |
полꙑ poly |
полове polove |
genitive | полоу polu |
половоу polovu |
половъ polovŭ |
dative | полови polovi |
полъма polŭma |
полъмъ polŭmŭ |
accusative | полъ polŭ |
полꙑ poly |
полꙑ poly |
instrumental | полъмь polŭmĭ |
полъма polŭma |
полъми polŭmi |
locative | полоу polu |
половоу polovu |
полъхъ polŭxŭ |
vocative | полоу polu |
полꙑ poly |
полове polove |