From пратен (praten, “sent”, past participle of пра́тя (prátja, “to send”)) + -ник (-nik, “-er”, agent noun suffix).
пра́теник • (prátenik) m (relational adjective пра́тенически)
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | пра́теник prátenik |
пра́теници prátenici |
definite (subject form) |
пра́теникът prátenikǎt |
пра́тениците prátenicite |
definite (object form) |
пра́теника prátenika | |
count form | — | пра́теника prátenika |
пратеник • (pratenik) m (feminine пратеничка, relational adjective пратенички)
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | пратеник (pratenik) | пратеници (pratenici) |
definite unspecified | пратеникот (pratenikot) | пратениците (pratenicite) |
definite proximal | пратеников (pratenikov) | пратенициве (pratenicive) |
definite distal | пратеникон (pratenikon) | пратеницине (pratenicine) |
vocative | пратенику (prateniku) | пратеници (pratenici) |
count form | — | пратеника (pratenika) |