From Proto-Slavic *ablъko.
аблъко • (ablŭko) n
singular | dual | plural | |
---|---|---|---|
nominative | аблъко ablŭko |
аблъцѣ ablŭcě |
аблъка ablŭka |
genitive | аблъка ablŭka |
аблъкоу ablŭku |
аблъкъ ablŭkŭ |
dative | аблъкоу ablŭku |
аблъкома ablŭkoma |
аблъкомъ ablŭkomŭ |
accusative | аблъко ablŭko |
аблъцѣ ablŭcě |
аблъка ablŭka |
instrumental | аблъкомъ ablŭkomŭ |
аблъкома ablŭkoma |
аблъкꙑ ablŭky |
locative | аблъцѣ ablŭcě |
аблъкоу ablŭku |
аблъцѣхъ ablŭcěxŭ |
vocative | аблъко ablŭko |
аблъцѣ ablŭcě |
аблъка ablŭka |
Borrowed from Old Church Slavonic аблъко (ablŭko)
аблъко (ablŭko) n
Singular | Dual | Plural | |
---|---|---|---|
Nominative | аблъко ablŭko |
аблъцѣ ablŭcě |
аблъка ablŭka |
Genitive | аблъка ablŭka |
аблъку ablŭku |
аблъкъ ablŭkŭ |
Dative | аблъку ablŭku |
аблъкома ablŭkoma |
аблъкомъ ablŭkomŭ |
Accusative | аблъко ablŭko |
аблъцѣ ablŭcě |
аблъка ablŭka |
Instrumental | аблъкъмь ablŭkŭmĭ |
аблъкома ablŭkoma |
аблъкꙑ ablŭky |
Locative | аблъцѣ ablŭcě |
аблъку ablŭku |
аблъцѣхъ ablŭcěxŭ |
Vocative | аблъко ablŭko |
аблъцѣ ablŭcě |
аблъка ablŭka |