облысе́ть • (oblysétʹ) pf (imperfective лысе́ть)
| perfective aspect | ||
|---|---|---|
| infinitive | облысе́ть oblysétʹ | |
| participles | present tense | past tense |
| active | — | облысе́вший oblysévšij |
| passive | — | — |
| adverbial | — | облысе́в oblysév, облысе́вши oblysévši |
| present tense | future tense | |
| 1st singular (я) | — | облысе́ю oblyséju |
| 2nd singular (ты) | — | облысе́ешь oblyséješʹ |
| 3rd singular (он/она́/оно́) | — | облысе́ет oblyséjet |
| 1st plural (мы) | — | облысе́ем oblyséjem |
| 2nd plural (вы) | — | облысе́ете oblyséjete |
| 3rd plural (они́) | — | облысе́ют oblyséjut |
| imperative | singular | plural |
| облысе́й oblyséj |
облысе́йте oblyséjte | |
| past tense | singular | plural (мы/вы/они́) |
| masculine (я/ты/он) | облысе́л oblysél |
облысе́ли oblyséli |
| feminine (я/ты/она́) | облысе́ла oblyséla | |
| neuter (оно́) | облысе́ло oblysélo | |