отползти́ • (otpolztí) pf (imperfective отполза́ть)
| perfective aspect | ||
|---|---|---|
| infinitive | отползти́ otpolztí | |
| participles | present tense | past tense |
| active | — | отпо́лзший otpólzšij |
| passive | — | — |
| adverbial | — | отпо́лзши otpólzši |
| present tense | future tense | |
| 1st singular (я) | — | отползу́ otpolzú |
| 2nd singular (ты) | — | отползёшь otpolzjóšʹ |
| 3rd singular (он/она́/оно́) | — | отползёт otpolzjót |
| 1st plural (мы) | — | отползём otpolzjóm |
| 2nd plural (вы) | — | отползёте otpolzjóte |
| 3rd plural (они́) | — | отползу́т otpolzút |
| imperative | singular | plural |
| отползи́ otpolzí |
отползи́те otpolzíte | |
| past tense | singular | plural (мы/вы/они́) |
| masculine (я/ты/он) | отпо́лз otpólz |
отползли́ otpolzlí |
| feminine (я/ты/она́) | отползла́ otpolzlá | |
| neuter (оно́) | отползло́ otpolzló | |