Inherited from Proto-Slavic *priličьnъ.
при́личан (Latin spelling príličan, definite при́личнӣ)
singular | masculine | feminine | neuter | |
---|---|---|---|---|
nominative | приличан | прилична | прилично | |
genitive | прилична | приличне | прилична | |
dative | приличну | приличној | приличну | |
accusative | inanimate animate |
приличан прилична |
приличну | прилично |
vocative | приличан | прилична | прилично | |
locative | приличну | приличној | приличну | |
instrumental | приличним | приличном | приличним | |
plural | masculine | feminine | neuter | |
nominative | прилични | приличне | прилична | |
genitive | приличних | приличних | приличних | |
dative | приличним(а) | приличним(а) | приличним(а) | |
accusative | приличне | приличне | прилична | |
vocative | прилични | приличне | прилична | |
locative | приличним(а) | приличним(а) | приличним(а) | |
instrumental | приличним(а) | приличним(а) | приличним(а) |
singular | masculine | feminine | neuter | |
---|---|---|---|---|
nominative | прилични | прилична | прилично | |
genitive | приличног(а) | приличне | приличног(а) | |
dative | приличном(у/е) | приличној | приличном(у/е) | |
accusative | inanimate animate |
прилични приличног(а) |
приличну | прилично |
vocative | прилични | прилична | прилично | |
locative | приличном(е/у) | приличној | приличном(е/у) | |
instrumental | приличним | приличном | приличним | |
plural | masculine | feminine | neuter | |
nominative | прилични | приличне | прилична | |
genitive | приличних | приличних | приличних | |
dative | приличним(а) | приличним(а) | приличним(а) | |
accusative | приличне | приличне | прилична | |
vocative | прилични | приличне | прилична | |
locative | приличним(а) | приличним(а) | приличним(а) | |
instrumental | приличним(а) | приличним(а) | приличним(а) |