From чех (ceh, “Czech”) + -че (-ce).
чехче • (cehce) (Arabic spelling چەحچە)
| singular (жекелик) | |
|---|---|
| nominative (атооч) | чехче cehce |
| genitive (илик) | чехченин cehcenin |
| dative (барыш) | чехчеге cehcege |
| accusative (табыш) | чехчени cehceni |
| locative (жатыш) | чехчеде cehcede |
| ablative (чыгыш) | чехчеден cehceden |
| possessive forms | |
| first-person singular (менин) | |
| nominative | чехчем cehcem |
| genitive | чехчемдин cehcemdin |
| dative | чехчеме cehceme |
| accusative | чехчемди cehcemdi |
| locative | чехчемде cehcemde |
| ablative | чехчемден cehcemden |
| second-person singular informal (сенин) | |
| nominative | чехчең cehceŋ |
| genitive | чехчеңдин cehceŋdin |
| dative | чехчеңе cehceŋe |
| accusative | чехчеңди cehceŋdi |
| locative | чехчеңде cehceŋde |
| ablative | чехчеңден cehceŋden |
| second-person singular formal (сиздин) | |
| nominative | чехчеңиз cehceŋiz |
| genitive | чехчеңиздин cehceŋizdin |
| dative | чехчеңизге cehceŋizge |
| accusative | чехчеңизди cehceŋizdi |
| locative | чехчеңизде cehceŋizde |
| ablative | чехчеңизден cehceŋizden |