Inherited from Proto-Slavic *grěšьnikъ.
грешник • (grešnik) m (feminine грешница)
| singular | plural | |
|---|---|---|
| indefinite | грешник (grešnik) | грешници (grešnici) |
| definite unspecified | грешникот (grešnikot) | грешниците (grešnicite) |
| definite proximal | грешников (grešnikov) | грешнициве (grešnicive) |
| definite distal | грешникон (grešnikon) | грешницине (grešnicine) |
| vocative | грешнику (grešniku) | грешници (grešnici) |
| count form | — | грешника (grešnika) |
From Proto-Slavic *grěšьnikъ.
гре́шник • (gréšnik) m anim (genitive гре́шника, nominative plural гре́шники, genitive plural гре́шников, feminine гре́шница)
| singular | plural | |
|---|---|---|
| nominative | гре́шник gréšnik |
гре́шники gréšniki |
| genitive | гре́шника gréšnika |
гре́шников gréšnikov |
| dative | гре́шнику gréšniku |
гре́шникам gréšnikam |
| accusative | гре́шника gréšnika |
гре́шников gréšnikov |
| instrumental | гре́шником gréšnikom |
гре́шниками gréšnikami |
| prepositional | гре́шнике gréšnike |
гре́шниках gréšnikax |
Inherited from Proto-Slavic *grěšьnikъ.
гре̏шнӣк m (Latin spelling grȅšnīk)
| singular | plural | |
|---|---|---|
| nominative | грешник | грешници |
| genitive | грешника | грешника |
| dative | грешнику | грешницима |
| accusative | грешника | грешнике |
| vocative | грешниче | грешници |
| locative | грешнику | грешницима |
| instrumental | грешником | грешницима |