Ultimately from Hungarian határ.
атар • (atar) m
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | атар (atar) | атари (atari) |
definite unspecified | атарот (atarot) | атарите (atarite) |
definite proximal | атаров (atarov) | атариве (atarive) |
definite distal | атарон (ataron) | атарине (atarine) |
vocative | атару (ataru) | атари (atari) |
count form | — | атара (atara) |
а̏та̄р m inan (Latin spelling ȁtār)
singular | plural | |
---|---|---|
nominative | атар | атари |
genitive | атара | атара |
dative | атару | атарима |
accusative | атар | атаре |
vocative | атару/атаре | атари |
locative | атару | атарима |
instrumental | атаром | атарима |
From Proto-Turkic *at-, compare Turkish atmak.
атар • (atar)
N. A. Baskakov, Toščakova N.A, editor (1947), “атар”, in Ojrotsko-Russkij Slovarʹ , Moscow: M.: OGIZ, →ISBN