User talk:Ентусиастъ

Hi, I saw you reverted my change on Slovene/SC *svež*, *svjež*. That word is commonly considered a 19th century loan from Czech in Croatia, I can give you links to several scholarly works that repeat that. Why do you think it can't be a Czech loan? There are hundreds if Czech words in Slovene and SC taken in the 19th century... Dnik (talk) 16:26, 3 January 2022 (UTC)Reply

@Dnik: Ah, you're right. Sorry, my bad. There are few Czech loanwords in my native language Bulgarian, too, like vlak "train" for example. :) Ентусиастъ (talk) 18:00, 3 January 2022 (UTC)Reply

Croatian borrowed plin "gas", vlak "train", klokan "kangaroo", sustav "system", kružnica "circle", tuljan "seal" and many, many other words. Likely it borrowed knjižnica "library" from Slovak. Many of these words have never been accepted in Serbia, and they are one of major differences between Croatian and Serbian (Serbians use gas, kengur, biblioteka, foka etc.) Dnik (talk) 10:45, 12 January 2023 (UTC)Reply

I saw that you undid my edit on Reconstruction:Proto-Indo-European/steh₂- as vandalism. It wasn't.

I don't think you can say a root belongs to itself, since that is obvious, and I haven't seen this usage on any other entry ({{root}} templates are usually added to terms derived from the root, such as a verb, noun, etc). Do you think I can remove the {{root}} template here?

Also, I have added {{rfv-etym|ine-pro}} to the entry instead of removing the etymology completely, since no sources are cited. Does that sound good to you?

Thanks, Prahlad balaji (talk) 15:41, 14 January 2022 (UTC)Reply

@Prahlad balaji: Hi, the *sed- root is not exactly the same as the *steh- one, it's a modification of it in a vrddhi-like manner and thus the meaning is modified. Derivation of PIE roots from other ones is absolutely normal and common tbh. I think that @Bezimenen: can explain it more throughoutly. Ентусиастъ (talk) 18:14, 14 January 2022 (UTC)Reply

Okay, thank you for explaining that.

However, is it OK to remove the {{root}} template here? Or should the root mentioned in the template be changed to *sed-, so it looks more like {{root|ine-pro|ine-pro|*sed-}}? Prahlad balaji (talk) 18:30, 14 January 2022 (UTC)Reply

@Prahlad balaji: Do what you please as long as the explanation that it comes from the *sed- root is not removed. Cheers :) Ентусиастъ (talk) 18:43, 14 January 2022 (UTC)Reply

Done :) Prahlad balaji (talk) 18:50, 14 January 2022 (UTC)Reply

Привет, виждам, че и ти имаш достатъчно познания на праславянска тематика, та, въпросът ми е защо и ти не се включиш в създаването на праславянски слова?) Поздрав IYI681 (talk) 09:30, 1 December 2022 (UTC)Reply

@IYI681: Здравей! Преди време бях по-активна (по същото време, когато и Безименен беше), но в последно време главно чета и тук-таме изправям по някоя балтослав. реконструкция (на мен в контекста на реконструкциите най-любим ми е прабалто-славянския). Изобщо съм по поправките. Или например, ако има някоя праславянска дума - глагол, да речем, и не е указано какъв е ПБСл. предшественик, то ще го реконструирам сама според законите за фонетичните изменения от ПБСл. към праслав. и т.н. Затова и рядко се занимавам със създаването на страници (като те поздравям, че го правиш). Някои от създадените от мен са *ǫbьlъ, *strojь, *kobь, *milostь, *strǫga, *vьrtъpъ, *družьba и пр. Поздрави! Ентусиастъ (talk) 13:24, 1 December 2022 (UTC)Reply

Поздрави тебе) IYI681 (talk) 16:23, 1 December 2022 (UTC)Reply

Hey, I fatfingered enter so I'll explain it here. First of all, we ALWAYS use {inh}/{bor}, never {cog}, because categorisation, idk where did u get that from. Second of all, I'm trying to make {inh+} the standard for PS. Sławobóg (talk) 22:02, 11 December 2022 (UTC)Reply

@Sławobóg: Who are you to decide what to be used in Wiktionary and to change an already established order because of your personal choice? {{cog never being used? I don't even think this deserves a comment - total lunacy. {{cog is always used both in BBSl and PSl entries and in the entries of all reconstructed languages. You =/= WE lol. Read again what I've written in the edit summary. Ентусиастъ (talk) 22:34, 11 December 2022 (UTC)Reply

{cog} is for cognates, not for etymological relations like {inh}/{bor}. Someone who edits Wiktionary for quite some time you should know that, Wiktionary:Etymology. Sławobóg (talk) 22:43, 11 December 2022 (UTC)Reply

I'll have to side with Sławobóg here, {{cog}} shouldn't be used for inheritance or derivation. See the template documentation. Thadh (talk) 22:48, 11 December 2022 (UTC)Reply

Здравей. Имаш ли източник за диалектната дума дрънк, която добавяш тук? В Българския етимологичен речник и в речника на Макс Фасмер откривам само дръг (с друго изписване дърг). Bogorm converſation 17:22, 8 May 2023 (UTC)Reply

@Bogorm Няма как да я намериш там, защото тя се среща в Егейска Македония, в чиито български говори (Костурски, Корчански, Солунски) има запазен разложен назализъм - т.нар. ринезъм - както рънка (rǎnka) вместо ръка, дъмп (dǎmp) вместо дъп (т.е. дъб) - вж. с. Дъмбени, напр. и пр. Дрънк е фонетичната транскрипция - обезвучава се - /дрънк/ - като /дъмп/ <дъмб>, /зъмп/ <зъмб> и т.н. Дрънк (в конкретния случай членувано (дрънго) го намирам при сегашната справка в книгата на Попостоилов - стр. 66. (има я долу на .pdf, заедно с останалите източници), а за дрънк (нечленуван) - книгата на Йордан Иванов - стр. 95., но май го имаше и в речника на Шклифов. Всичките думи с ринезъм съм ги взимала от тези книги. Поздрави!

ПП Ринезмът е преминаване на старобългарските носови гласни (голям и малък юс) в звукосъчетания от гласна и носова съгласна (н, м) и оттам комбинациите ън, ъм, ен, ем. Затова и се нарича "разложен" назализъм.

• Popstoilov, Anton. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване. Sofia, 1979.
• Konstantinov, Georgi. Носовкитѣ въ костурскитѣ български говори и бѣгло нѣкои други старинни форми. Plovdiv, 1940.
• Shklifov, Blagoy. Костурският говор, Sofia, 1973.
• Shklifov, Blagoy. Речник на костурския говор, Българска диалектология. Sofia, 1977.
• Ivanov, Yordan. Un parler bulgare archaique. RES, 1922., p. 95.

Ентусиастъ (talk) 17:43, 8 May 2023 (UTC)Reply

Разбрах, това са много полезни линкове за мен, тъй като нямам опит с книги по диалектология, а по-скоро с етимологични речници на славянските езици, най-вече БЕР и тези на Петар Скок, Вацлав Махек(за чешки), Макс Фасмер и Сной(словенски). В БЕР понякога споменават костурски форми, но явно тази им е убягнала. Във всеки случай смятам да добавя редом с нея и изписването дръг, което е диалектната форма в Северна България (Търновско, Плевенско и Дряновско) и е дадена в БЕР и от Фасмер, ако нямаш възражения. Bogorm converſation 11:39, 9 May 2023 (UTC)Reply

@Bogorm Няма проблем! Речникникът и най-вече граматика на Костурския говор на Шклифов, който е родом от тоя край, са много интересни и полезни. Радвам се, че ги намерих в този руски сайт за научни материали, защото не ми се даваха по 70 лв. за граматиката например :D . Само трябва човек да си направи регистрация и има право на определен брой безплатни сваляния. A библиотеката на Струмски е страхотен сайт по принцип за всякакви книги на тема Македония. Ентусиастъ (talk) 12:09, 9 May 2023 (UTC)Reply