телефонирам

(This etymology is missing or incomplete. Please add to it, or discuss it at the Etymology scriptorium.)

• IPA^(key):

• Audio:

  (file)

• Hyphenation^(key): те‧ле‧фо‧ни‧рам

телефони́рам • (telefoníram) first-singular present indicative, impf or pf

1. (intransitive) to telephone, to phone, to call, to ring (to call someone on the telephone)

   Synonyms: оба́ждам се (obáždam se), оба́дя се (obádja se), позвъня́вам (pozvǎnjávam), позвъня́ (pozvǎnjá), звъ́нвам (zvǎ́nvam), звъ́нна (zvǎ́nna)

   Точно щях да телефонирам на полицията.

   Točno štjah da telefoniram na policijata.

   I was about to telephone the police.

   Съпругата ми ми телефонира снощи от Франция.

   Sǎprugata mi mi telefonira snošti ot Francija.

   My wife telephoned me from France last night.

• “телефонирам”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “телефонирам”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010