Borrowed from Ancient Greek ἀπόστολος (apóstolos).
апостолъ • (apostolŭ) m
singular | dual | plural | |
---|---|---|---|
nominative | апостолъ apostolŭ |
апостола apostola |
апостоли apostoli |
genitive | апостола apostola |
апостолоу apostolu |
апостолъ apostolŭ |
dative | апостолоу, апостолови apostolu, apostolovi |
апостолома apostoloma |
апостоломъ apostolomŭ |
accusative | апостолъ, апостола apostolŭ, apostola |
апостола apostola |
апостолꙑ apostoly |
instrumental | апостоломъ apostolomŭ |
апостолома apostoloma |
апостолꙑ apostoly |
locative | апостолѣ apostolě |
апостолоу apostolu |
апостолѣхъ apostolěxŭ |
vocative | апостоле apostole |
апостола apostola |
апостоли apostoli |