варя

From Proto-Slavic *varìti (“to boil”).

• IPA^(key):

варя́ • (varjá) first-singular present indicative, impf (perfective варвам or варна)

1. to boil, to brew
2. to cook via boiling

   варя супа ― varja supa ― cook/brew a soup

• изваря (izvarja), изварявам (izvarjavam, “to congeal”)
  • извара (izvara, “brew, curd”)
• заваря (zavarja), заварявам (zavarjavam, “to weld”)
  • заварка (zavarka, “welding”)
• преваря (prevarja), преварявам (prevarjavam, “to overboil”)
• разваря (razvarja), разварявам (razvarjavam, “to get brewing/boiling”)
• сваря (svarja), сварявам (svarjavam, “to cook up”)
• варък (varǎk, “susceptible to brewing, easily brewable”)
• вариво (varivo, “brew”)

• вра (vra, “to boil, to spring up”)
• вар (var, “lime”)
• вир (vir, “spring”)

• варя̀ in Речник на българския език
• варити² in Исторически речник на Българския език, Sofia University "St. Clement Ohridsky"
• Georgiev, Vladimir I., editor (1971), “варя̀, диал. ва̀рвам, ва̀рна”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 1 (А – З), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences Pubg. House, →ISBN, page 122

From Proto-Slavic *variti (“to get ahead, to take a lead”).

• IPA^(key):

ва́ря • (várja) first-singular present indicative, impf

1. (obsolete, transitive) to get ahead, to overtake

   Synonym: боря (borja)

2. (dialectal, transitive) to compete, to challenge

   Synonym: съревновавам (sǎrevnovavam)

• заваря (zavarja), заварвам (zavarvam, “to encounter”)
• преваря (prevarja), преварвам (prevarvam, “to get first”)
  • изпреваря (izprevarja), изпреварвам (izprevarvam, “to overtake”)
    • изпреварване (izprevarvane, “overtaking”)
  • надпреваря (nadprevarja), надпреварвам (nadprevarvam, “to compete”)
    • надпревара (nadprevara, “contest, competition”)
• сваря (svarja), сварвам (svarvam, “to get on time, to accomplish”)
• варък (varǎk, “fast, rushed”) (dialectal)
  • варкам (varkam, “to rush, to hurry”)
  • варкост (varkost, “haste, rapidity”)

• предварителен (predvaritelen, “preliminary, tentative”)

• ва̀ря (се) in Речник на българския език
• варити¹ in Исторически речник на Българския език, Sofia University "St. Clement Ohridsky"
• варꙗти in Исторически речник на Българския език, Sofia University "St. Clement Ohridsky"
• Georgiev, Vladimir I., editor (1971), “ва̀ря се”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 1 (А – З), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences Pubg. House, →ISBN, page 121

• вяра (vjara)

• IPA^(key):
• Rhymes: -arja
• Hyphenation: ва‧ря

варя (varja)

1. third-person plural present indicative of вариц (varic)

• IPA^(key):

варя́ • (varjá)

1. present adverbial imperfective participle of вари́ть (varítʹ)