изру́чити pf (Latin spelling izrúčiti)
Infinitive: изручити | Present verbal adverb: — | Past verbal adverb: изру́чӣвши | Verbal noun: — | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Number | Singular | Plural | |||||
Person | 1st | 2nd | 3rd | 1st | 2nd | 3rd | |
Verbal forms | ја | ти | он / она / оно | ми | ви | они / оне / она | |
Present | изручим | изручиш | изручи | изручимо | изручите | изруче | |
Future | Future I | изручит ћу1 изручићу |
изручит ћеш1 изручићеш |
изручит ће1 изручиће |
изручит ћемо1 изручићемо |
изручит ћете1 изручићете |
изручит ће1 изручиће |
Future II | бу̏де̄м изручио2 | бу̏де̄ш изручио2 | бу̏де̄ изручио2 | бу̏де̄мо изручили2 | бу̏де̄те изручили2 | бу̏дӯ изручили2 | |
Past | Perfect | изручио сам2 | изручио си2 | изручио је2 | изручили смо2 | изручили сте2 | изручили су2 |
Pluperfect3 | би̏о сам изручио2 | би̏о си изручио2 | би̏о је изручио2 | би́ли смо изручили2 | би́ли сте изручили2 | би́ли су изручили2 | |
Aorist | изручих | изручи | изручи | изручисмо | изручисте | изручише | |
Conditional I | изручио бих2 | изручио би2 | изручио би2 | изручили бисмо2 | изручили бисте2 | изручили би2 | |
Conditional II4 | би̏о бих изручио2 | би̏о би изручио2 | би̏о би изручио2 | би́ли бисмо изручили2 | би́ли бисте изручили2 | би́ли би изручили2 | |
Imperative | — | изручи | — | изручимо | изручите | — | |
Active past participle | изручио m / изручила f / изручило n | изручили m / изручиле f / изручила n | |||||
Passive past participle | изручен m / изручена f / изручено n | изручени m / изручене f / изручена n | |||||
1 Croatian spelling: others omit the infinitive suffix completely and bind the clitic. 2 For masculine nouns; a feminine or neuter agent would use the feminine and neuter gender forms of the active past participle and auxiliary verb, respectively. 3 Often replaced by the past perfect in colloquial speech, i.e. the auxiliary verb biti (to be) is routinely dropped. 4 Often replaced by the conditional I in colloquial speech, i.e. the auxiliary verb biti (to be) is routinely dropped.
|