Borrowed from Ottoman Turkish قرنفل (karanfil), from Arabic قَرَنْفُل (qaranful).
карамфи́л • (karamfíl) m
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | карамфи́л karamfíl |
карамфи́ли karamfíli |
definite (subject form) |
карамфи́лът karamfílǎt |
карамфи́лите karamfílite |
definite (object form) |
карамфи́ла karamfíla | |
count form | — | карамфи́ла karamfíla |
карамфил • (karamfil)
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | карамфил | карамфили |
definite unspecified | карамфилот | карамфилите |
definite proximal | карамфилов | карамфиливе |
definite distal | карамфилон | карамфилине |
vocative | карамфилу | карамфили |
count form | — | карамфила |